BGtop
our team
Cossara. | administrator
Kael. | administrator
jaqueline. | administrator
profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
Latest topics
» Опиши настроението си с gif!
Today at 1:46 pm by Irina R.

» Джан - джун
Today at 1:43 pm by Irina R.

» Какво слушате в момента?
Today at 1:18 pm by lea evans.

» this girl is on fire| irina reed
Yesterday at 11:36 pm by jaqueline.

»  Hot or Not
Сря Май 23, 2018 8:07 pm by lea evans.

» Опиши предишният с емотиконка
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

»  Kiss, hug or beer?
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

» Съобщения
Вто Май 22, 2018 1:26 pm by jaqueline.

» Кой е следващият?
Пон Май 21, 2018 9:34 pm by lea evans.

top posters
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 14 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Axel Lagheri, christian., Cossara., Irina R., jaqueline., Lanora., lea evans., Филип Бертранд

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет Май 18, 2018 8:46 pm

It's never too late to get it all back.

Go down

It's never too late to get it all back.

Писане by Sophia Beaumont on Нед Мар 18, 2018 7:17 pm

It's never too late to get it all back.
Sophia Beaumont-Duncan
Scientist
Age: 25.;
София Бомонт-Дънкан, на пръв поглед покорна жена, но под кожата й се криеше истинско кълбо от нерви, смесено с голяма доза твърдоглавие. От грозното патенце се превръща в лебед. Точното описание на живота й. Родена е в Лондон, в бедно семейство. благодарение на търсенето на работа се запознава с бъдещия й съпруг, който е виден политик. омъжва се за него, като не след дълго ражда и наследничката му, а именно натали дънкан. страхотен живот, бихте казали. но беше далеч от това определение.
щастливата и мила София умря в момента, в който намери трупа на тъмнокосото момиченце, което бе наследило очите и цвета на косата й.малкото дете лежеше безпомощно в двора на къщата. ръката на Бомонт стискаше силно малката ръчичка, която вече не бе топла. плачеше. имаше чувството, че всичко в живота й бе рухнало.
черно, потискащо. всички бяха тъжни и със сведени глави, гледайки към издълбаната дупка и висящият над нея ковчег, който постепенно спускаха надолу. макар и на солидна доза успокоителни, които годеникът й бе дал, Соф осъзнаваше къде се намира и какво точно се случва. осъзнаваше, че в онзи ковчег лежеше най - скъпият за нея човек. знаеше и че детето й е мъртво, заради нечистата работа на алекзандър. обвиняваше го. дори не остана в дома им, когато погребаха детето, а просто изчезна в неизвестност.
тихите й стъпки бавно се разнасяха по тесния тъмен коридор. "всичко ще свърши днес, тук и сега", повтаряше си на ум макар и несигурността да струеше от нея. беше я обзел неистов страх, физиономията й - толкова измъчена и ужасена, беше най - издайническото нещо в нея, но трябваше да се съвземе, ако искаше да свърши това за което бе дошла тук, трябваше да се успокои, да не привлича силно внимание към себе си и да свърши работата. надяваше се на момент на смелост, иначе всичко щеше да отиде по дяволите, щеше да умре, не че животът й беше нещо свещено за нея, беше готова и тя да умре, само и само да се отърве от мъжа до себе си. омразата й към него надделяваше дори над желанието да запази собствения си живот, но все пак имаше чувството за мъст също, което се надигаше у нея и искаше да си отмъсти, да сложи край.
коридорът като, че ли с всяка крачка се смаляваше все повече и повече, краката й трепереха, докато извършваха поредните крачки към металната врата в края. ръката й трепна да отвори, но нещо я спря. можеше ли в действителност да го направи, можеше ли да убие единственият мъж, който някога е обичала, само защото дъщеричката им умря заради него? да, тя трябваше да го направи, поне трябваше да опита.
-София, какво правиш тук? всъщност радвам се да те видя. - влизайки в кабинета му, той стана от стола зад бюрото и се насочи право към нея. Бомонт не бе една от най - добрите 'актриси', но в този случай трябваше да даде всичко от себе си, за да не развали всичко. фалшивата усмивка засия на лицето й, докато алекзандър приближаваше към нея, за да вкуси устните й.
-мислех си, че ще ти отнеме повече време, за да стъпиш на краката си. обичам те. - каза измежду целувките им, усещайки че той се е разсеял с нея успя да извади един пистолет, който бе намерила в кабинета му.
- и точно защото те обичам, съжалявам скъпи. - насочи пистолета към главата му. дори не бе усетила кога почнаха да се борят, всеки изпитвайки желание да запази живота си. след това се чу силен оглушителен звук и настъпи тъмнината.
---
Мести се в Ню Йорк, за да избяга от подчинените на съпруга си. Случайно попада на свой познат, който е учен и й предлага да я обучава, за да работят заедно в лабораторията. Започва да работи за Борда и да изследва Лунния прах.





-Имала е дъщеря, която е убита заради бизнеса на съпруга й.
-Убива съпруга си, за да отмъсти за дъщеря си.
- Мести се в Ню Йорк, за да избяга от подчинените на Алекзандър.
-Започва на шега работата си на учен, но доста бързо се издига в лабораторията.
-след смъртта на дъщеричката й става раздразнителна и не допуска никого до себе си.
Ana de Armas
face claim
avatar
Sophia Beaumont
scientist
scientist

Брой мнения : 40
Points : 7
Reputation : 1
Join date : 16.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: It's never too late to get it all back.

Писане by jaqueline. on Пон Мар 19, 2018 10:32 am

welcome

_________________
i'm standing on the ashes
Castles are falling and kingdoms are calling to us.They say we're broken but diamonds are born from the dust.Such beautiful disasters.Yeah that's what we are.To fight to fate is what we're after.The future is ours.
avatar
jaqueline.
Administrator, assassin,board member
Administrator, assassin,board member

Брой мнения : 1521
Points : 506
Reputation : 30
Join date : 22.02.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите