BGtop
our team
Cossara. | administrator
Kael. | administrator
jaqueline. | administrator
profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
Latest topics
» Джан - джун
Today at 1:28 pm by Cossara.

» Какво слушате в момента?
Today at 1:18 pm by lea evans.

» this girl is on fire| irina reed
Yesterday at 11:36 pm by jaqueline.

» Опиши настроението си с gif!
Сря Май 23, 2018 9:04 pm by Jace ✘

»  Hot or Not
Сря Май 23, 2018 8:07 pm by lea evans.

» Опиши предишният с емотиконка
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

»  Kiss, hug or beer?
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

» Съобщения
Вто Май 22, 2018 1:26 pm by jaqueline.

» Кой е следващият?
Пон Май 21, 2018 9:34 pm by lea evans.

top posters
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 14 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Axel Lagheri, christian., Cossara., Irina R., jaqueline., Lanora., lea evans., Филип Бертранд

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет Май 18, 2018 8:46 pm

Freaky freaky, freaky freaks.

Go down

Freaky freaky, freaky freaks.

Писане by seth oberlin- on Нед Мар 25, 2018 7:02 pm

♛Freaky freaky, freaky freaks







Seth and Ava Oberlin

25 y/o || Entirely bonkers || Lucky Blue Smith & Pyper America Smith
Her power is creating force fields.His  power is a form of telekinesis, being able to pull things apart


Оберлин. Сет и Ава Оберлин.
Намираха се в една малка стая, с бели стени. Русокоската беше забила поглед в тавана, обмисляйки теорията, че с брат й са като птички в кафез, надявайки се скоро да бъдат освободени. Русокоското от своя страна гледаше стената пред себе си, проклинайки се заради положението им в момента. Вратата прекъсна размислите в главите им. Мъжът с побеляла коса и кръгли очилца тип Хари Потър се доближи до Ава и се опита да я хване за лакътя. Викът й разкъса тишината, блъскаше се в стената, отскачаше и отново се връщаше там където беше започнал. Звукът сякаш бе потопен в гняв и като гъба беше изсмукал всяка капка. Той беше силен; истеричен. Какво всъщност е писъкът? Това е реакция на гърлото, първична реакция на тялото ни, когато сме уплашени, за да предупреди  за опасност, а може би дори за да изплаши. Крясъците бяха нещо нормално в лабораторията-психиатричната болница – като дишането – но за този пациент това беше нещо ново. Сет за част от секундата се изправи, избутвайки мъжа. Нямаха право да я докосват. Беше се заклел пред себе си, че ако падне косъм от главата на сестра му ще ги убие, всичките. Държаха ги тук, мислейки си че те са слаби и беззащитни, но всъщност не знаеха какво можеха да причинят на всеки един. Възрастният мъж бързо се съвзе, давайки знак на охраната, която стоеше пред вратата и те се озоваха в потискащата стая хващайки Сет от двете му страни. Той дори не потрепна, беше свикнал, но когато старчето хвана Ава, дърпайки я грубо през устата му се изцеди нещо, като съскане. Сестра му го погледна окуражително, кимвайки, че е добре. Изкараха ги в коридора, като сестра му и гнусната свиня, която й мяташе погледи бяха пред русокоското и охраната. Учените се опитваха да свършат мисията в живота си. Да успокоят всяка една от тези изгубени души, които бяха обезпокоени от писъка на Ава.

Гледната точка на Ава.
Вървях по коридора, който миришеше на лекарства. Пода под краката ми беше мръсен, пропит с прах. Не знаех къде отивам, какво искаха от мен, какво искаха от Сет. Никога до сега не бяхме водени някъде. Откакто дойдохме тук..дори не си спомням кога се случи това, не бяхме излизали. Нито бяхме посещавани. Даваха ни лекарства през малкото прозорче, по-скоро ги хвърляха, но аз се радвах. Те ме успокояваха. Сет не ги пиеше. В началото, когато започнах да ги пия се карахме, дори един път ме удари, но успях да го убедя, че те ми помагаха. Ако не ги пиех, вероятно щях да откача. Караха ме да забравя войната. Не сънувах кошмари. Сънувах слънцето. Голямата къща, в която винаги бях мечтала да живея. Беше жълтеникава на цвят, на два етажа с големи прозорци, от които можеше да видиш градината, която бе отрупана с цветя. Беше красиво. Исках да живея нормално, ала не ми беше отредено, не ни беше писано. Израснахме в дом. Родителите ни вероятно не ни искаха, но аз ги разбирах. Не им се сърдех. Докато бяхме там, ни накараха да приемем Лунния прах. Изпратиха ни на война, всички умираха пред очите ми, само аз и Сет оживяхме и за благодарност ни изпратиха тук. Искате да ви разкажа какво се случи по време на войната? Няма. Отново бях взела лекарствата си. Нямаше да ви кажа как беше там, защото самата аз не си спомнях. Докато бях под влиянието им, не си спомнях нищичко. Но така беше добре. Беше хубаво. Погледнах към мъжа, който почти бе впил пръстите си в ръката ми. Сега трябваше да спомена и да ви успокоя, че нямаше нокти, които да ми причинят болка, ала палеца му ми причиняваше дискомфорт. Сякаш ако стиснеше още малко, щеше да счупи костта ми. Бях слаба, Сет също. Коренно се бяхме променили след войната, но обещах. Нищичко няма да изкопчите от мен за нея. Спрях се на едно място, гледайки някак захласнато мъжа.Той беше висок и малко пълен, не особено красив на около 50 години. Косата му започваше да оредява и бели кичури стояха прави и горди измежду гората от тъмни косми. Мъжът носеше големи кръгли очила, зад които той гледаше със сините си сфери които изглеждаха бездушни, недоволни и много, много изморени – както всеки друг в този изоставен свят на лудостта. Тези сфери в момента бяха насочени към младият, рус доктор, който се появи отваряйки вратата, отляво на нас. Той беше по-нисък,  и много по-привлекателен. Не изглеждаше сякаш бе готов за всичко което щеше да бъде хвърлено на пътя му и всички служители го съжаляваха.

Гледната точка на Сет.
На ум псувах всичките тези отрепки тук. Двете горили, които ме държаха и стискаха силно. Мислеха си, че ще ми причинят болка, ала се лъжеха. Това, което бях изпитал нито един от тези мухльовци тук нямаше да изпита някога. Убивах, убиваха пред мен. Нараняваха ме. Не ме бе грижа за мен. Страдах само, когато нараняваха нея. Душата ми, русокосото ми мини копие, което беше моята душа. Копелето баща ми ни беше оставил в дом, още като бебета. Вероятно си казвате “Ами майка ти?”, тя е била проститутка. Сега разбирате ли, защо бяхме израснали сред дебели лелки, които ни биеха, сякаш сме брашняни чували.Опитваха се да ни разделят с Ава, но когато идваха за осиновяване винаги им казвахме -Или двамата или никой! И така те се отказваха. Когато навършихме седем годишна възраст, дойдоха от армията при нас. Ава не разбираше защо, тя го приемаше с усмивка. Усмихваше се на всеки един парцал от армията, неосъзнавайки защо те бяха тук. Аз разбирах, чудесно ги разбирах.
След около час вече пътувахме в един от бусовете на армията. Бяхме десет деца. Нито едно не разбираше къде отиваме. Защо сме с тях. Ава беше заспала в скута ми, а аз приглаждах русата й коса. Мрънкаше нещо в просъница, но вече бях свикнал с това. След около още час, бусчето спря и бяхме нахокани да не се размотаваме, а да слизаме. И така се започна с прекрасното изживяване. Обучаваха ни, да бъдем убийци. Даваха ни оръжия, ако пропуснехме мишена получавахме по шамар. Близо три години ни подготвяха за войната.
Сряда,  2010 година.
Имаше някакво напрежение във въздуха, той беше влажен и студен, носеше странен мирис и вкус. Ако вкусът на смъртта имаше вкус и аромат, то това щеше да е той. Бавно вдигнах главата си към небето. То беше оловносиво, гъстите облаци се надбягваха, въртяха се и се блъскаха едни в други. Мълниите пробождаха въздуха, разкъсвайки светлината в мрак, като глутница хрътки, ловящи в близката долина. Изведнъж огромна светкавица раздра тъмното небе.. Тя счупи транса, в които бях изпаднал и всичко започна. Само за един ден бях убил около десет човека. За една седмица бях изгубил бройката. Борехме се за живота си. Играеха си с нас, но нали така се падаше на децата, които не ставаха за нищо. Караха ги да убиват, убиваха ги. Радвах се, че Ава се справя с това. Въпреки, че кошмарите й се усилваха. Аз нямах такива. Не ме беше жал, не изпитвах капка съжаление за убитите от мен, от нас. Войната ни промени. От телосложението ми, което беше малко над нормата нямаше и помен. Сестра ми също беше отслабнала драстично, дори се притеснявах за нея, но войниците нямаха време за храна, нито за приказки. Просто действаха.
Тръснах глава, връщайки се отново в лудницата, в която бяхме попаднали след като избиха всички от нас. Само ние бяхме оцелелите. Погледнах към нея. Имаше някакъв мъж, който излезе от кабинета си и я прикани да влезе с нея. Започнах да се противя, но единственото, което получих бе удар в корема от горилата, отдясно ми. Вратата изхлопа и не след дълго вратата до нея също се отвори. Млада, червенокоса жена се появи. Кожата й беше млечнобяла и изглеждаше адски непривлекателна с този цвят на косата. Може би ако беше руса, щеше да привлича вниманието около себе си, но така единствено провокира погнусена въздишка от моя страна. Протегна ръката си, хващайки дланта ми нежно и ми направи знак да я последвам.

Гледната точка на Ава.
Кошмари. Един. Два. Три. Те започват и свършват внезапно, преплитат се един в друг и създават нишка, лабиринт от кошмари в който ти се луташ. Мислите ти се влитат и разплитат и създават илюзии. Объркват те още повече. Горе. Долу. Къде се намираш? Мрак.Светлина. Топло. Студено. Вик. Шепот. Всичко това ме държеше жива. Полужива.  Слънчевите лъчи, които влизаха през решетките на стаята погалиха нежно лицето ми, сякаш казваха ''Съжалявам''.
-Знаеш ли защо си тук?-погледнах мъжа, който току що бе задал въпрос и поклатих отрицателно главата си. Нямах на представа защо ни бяха довели в лабораторията след войната и защо бях в тази стая с него. Той се приближи до мен, хващайки брадичката ми и ирисите ни се засякоха. Преди да се отърся от транса усетих, че ръцете ми са завързани за стола. Мъжът излезе от стаята. Минаваха часове, дори мога да се закълна, че когато той отново се появи беше чак на другия ден. Потта по челото ми се беше появила неотдавна.
-Може ли..-понечих да кажа желанието си, но гласът ми беше като шепот. Дори аз не можех да чуя какво говоря.
-Не, Ава. Стига с лекарствата, трябва да се изчистиш от тях. И да ми разкажеш за войната.- сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Писък, втори, трети.. не си спомням, изгубих им бройката, както и на молбите да ми бъдат дадени лекарствата. Мятах се на стола, опитвайки се да се освободя, ала без успех. Виках, ритах, а човекът, който в началото ми изглеждаше дружелюбен, вече беше самият Дявол.

Гледната точка на Сет.
Стоях срещу червенокосият клоун. Изучаваше ме с похотлив поглед, вероятно искайки да изчука един луд, ала мен ме бе гнус от нея. Излезе от стаята. Нямам представа колко време я нямаше, не ми пукаше за нея. Исках да бъда при Ава, трябваше да бъда при нея, опитах се да изляза от стаята, но охраната ме спря и не след дълго се намирах завързан за стола.
Писъкът, който се чу ме извади от транса и ми причини физическа болка. Сякаш многобройни копия бяха раздрали гърлото й, и то сега кървеше. Очите ми обходиха стаята. Знаех чии е този писък. Нейният. Опитах се да се измъкна, жената влезе и се настани с ехидна усмивка срещу ми, но аз я игнорирах и продължих с опита да отида в съседната стая.
-Успокой се Сет.. Виж искам да ти помогна. Наистина искам, но тук не се помага. Симпатичен си ми, дори не си луд. Сестра ти е зависима и спряхме лекарствата й, ако се чудиш защо пищи, като истеричка.
-Знам. Нужни са й. Дайте й ги.
Гласът й бе тих, но ясен. Обмисляше ситуацията докато въртеше химикалка измежду пръстите си.
-Съжалявам. Няма как. Нека го направим по лошо и от войната?





'Cause I'm nasty, N-A-S-T
Add a Y to the shit'









сестрата ще дойде по-късно

_________________
NASTY
Shout out to the freaks in the building
- If you nasty, then I'm nasty, too. -
avatar
seth oberlin-
entirely bonkers
entirely bonkers

Брой мнения : 28
Points : 2
Reputation : 2
Join date : 11.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Freaky freaky, freaky freaks.

Писане by Kael. on Нед Мар 25, 2018 7:15 pm

Добре дошли! Нямам търпение да ви видя в действие

_________________
I love the way your eyes lights up when someone says "It might be dangerous

avatar
Kael.
Administrator, human, board member
Administrator, human, board member

Брой мнения : 569
Points : 409
Reputation : 29
Join date : 23.02.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите