BGtop
our team
Cossara. | administrator
Kael. | administrator
jaqueline. | administrator
profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
Latest topics
» Опиши настроението си с gif!
Today at 1:46 pm by Irina R.

» Джан - джун
Today at 1:43 pm by Irina R.

» Какво слушате в момента?
Today at 1:18 pm by lea evans.

» this girl is on fire| irina reed
Yesterday at 11:36 pm by jaqueline.

»  Hot or Not
Сря Май 23, 2018 8:07 pm by lea evans.

» Опиши предишният с емотиконка
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

»  Kiss, hug or beer?
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

» Съобщения
Вто Май 22, 2018 1:26 pm by jaqueline.

» Кой е следващият?
Пон Май 21, 2018 9:34 pm by lea evans.

top posters
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 14 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Axel Lagheri, christian., Cossara., Irina R., jaqueline., Lanora., lea evans., Филип Бертранд

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет Май 18, 2018 8:46 pm

Linus Wordemann

Go down

Linus Wordemann

Писане by Linus W. on Сря Мар 28, 2018 9:04 pm

Linus Wordemann

/ 27 years old / Human  / Fc: Austin Butler / Power: Death Manipulation (Can see other people's death , can make someone die , can feel death )

-
The villain plays the victim so well.


Тялото му лежеше на земята, студът се разпростираше по клетките му, докато кръвта  му кипеше като адските казани пълни с разтопен катран. Можеше да усети аромата на изгорели тела, който се носеше във въздуха, въпреки неспособността му да си поеме дъх. Вече не можеше да различи коя част от тялото му изпитва по-силна болка. Усещаше как се дави със собствената си кръв, железния вкус изпълваше устата му, но той дори не можеше да се закашля, защото белите му дробове горяха. Смъртта идваше бавно, усещаше я как пристъпва тихо и събира една по една душите на хората около него, а той чакаше, само това му бе останало от битката , да се надява смъртта да дойде по-скоро , защото той копнееше за нея, никога не би си представил, че нещото, което ще желае най-много на света - ще е собствения му край.

I bet you can't even tell?

Нечие докосване го изкара от състоянието, в което се намираше. За миг сърцето му спря да бие, а когато възвърна функцията си - сякаш искаше да се навакса пропуснатото. Русокоското си пое дълбоко дъх, чувството да можеш да дишаш отново бе успокояващо, ръката му се плъзна по гърдите, искаше да се увери, че всеки орган е на мястото си, че няма огромна кухина от стоманено топче в корема си. Все още усещаше какво бе изпитал въпросния човек , сякаш някой бе разместил органите му , играейки си на чичко доктор. Мразеше да се преобразява , да се връща и да изживява нечия чужда смърт. Знаеше, че ще му коства един два дни, за да се възстанови и да излезе от образ, да забрави и тялото му да спре да усеща чуждата болка.
-Вземи! - беше му подадена чаша вода , която Линус пое и изпи на един дъх, гърлото му бе по-сухо от пустинята Сахара. Не разбираше защо от всички възможно дарби той получи точно тази - която припознаваше повече като проклятие. Не я искаше, но нямаше избор, защото те заплашваха да го унищожат ако той не играе като тяхна пионка.
От както откриха , че може да се преобразява във вече мъртви хора и да разкрива смъртта им и факти от живота им , осъзнаха, че е важна вещ, която трябваха да притежават на всяка цена.
Държаха го като затворник, дори не се грижеха да задоволят елементарни нужди от свястна храна и вода. Няколко пъти се бе опитвал да избяга , но нямаше как това да се случи в Селен, защото навсякъде  бе сива повърхност и ако излезеше извън купола щеше да открие своята собствена смърт.
Беше се отказал, примирен с пребиваването си в Ада, където всеки ден изживяваше нечия чужда смърт , но не можеше да стигне до своята собствена .

Don't dare to look him in the eyes.


Всичкото това време, прекарано в онази сива стая му даваше едно предимство - знаеше много за смъртта, за начина , по който душата напускаше тялото, за хилядите варианти да отнемеш нечий живот. Бе запознат с това как може да причини неописуема болка , а самият той сякаш бе придобил имунитет към нея. Тя се превърнала в едно най-обикновено чувство, което изпитваше ежедневно. Болката бе единственият му приятел и той много добре знаеше как да си играе с нея, а сега бе време да направи точно това - с всички, които бяха прекарали последните години карайки го да се превръща в кой ли не.
Сега щеше да им покаже какво бе да си от другата страна и нямаше търпение да види страха, който се криеше в очите му.
Страх, който щеше да засити глада му за отмъщение.

Because the Devil doesn't play nice.

Допълнителна информация:
Отраснал е на Луната, бяга от Лабораторията когато навършва 21 години.  Обикаля Земята , опитвайки се да открие местата , на които се е водела войната и местата, които помни от преобразяванията си. Търси хора, които евентуално са останали на Земята и са намерили нов начин да се спасят и да оцелеят. Издирва сестра си, били са разделени когато той е бил на 17 . Издирван е за убийството на определен брой души.


*If one may change my name to Linus W. , thanks

_________________

I dowhateverit takes



avatar
Linus W.
human
human

Брой мнения : 110
Points : 171
Reputation : 0
Join date : 12.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Linus Wordemann

Писане by jaqueline. on Сря Мар 28, 2018 9:08 pm

welcome

_________________
i'm standing on the ashes
Castles are falling and kingdoms are calling to us.They say we're broken but diamonds are born from the dust.Such beautiful disasters.Yeah that's what we are.To fight to fate is what we're after.The future is ours.
avatar
jaqueline.
Administrator, assassin,board member
Administrator, assassin,board member

Брой мнения : 1521
Points : 506
Reputation : 30
Join date : 22.02.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите