BGtop
our team
Cossara. | administrator
Kael. | administrator
jaqueline. | administrator
profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
Latest topics
» Джан - джун
Today at 13:28 by Cossara.

» Какво слушате в момента?
Today at 13:18 by lea evans.

» this girl is on fire| irina reed
Yesterday at 23:36 by jaqueline.

» Опиши настроението си с gif!
Сря 23 Май 2018 - 21:04 by Jace ✘

»  Hot or Not
Сря 23 Май 2018 - 20:07 by lea evans.

» Опиши предишният с емотиконка
Сря 23 Май 2018 - 19:54 by jane.

»  Kiss, hug or beer?
Сря 23 Май 2018 - 19:54 by jane.

» Съобщения
Вто 22 Май 2018 - 13:26 by jaqueline.

» Кой е следващият?
Пон 21 Май 2018 - 21:34 by lea evans.

top posters
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 14 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Axel Lagheri, christian., Cossara., Jace ✘, jaqueline., Lanora., lea evans., Филип Бертранд

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет 18 Май 2018 - 20:46

i will prove myself brave when they think i am weak.

Go down

i will prove myself brave when they think i am weak.

Писане by lost girl. on Сря 28 Мар 2018 - 22:41

roren 'rora' reid
assassin in training | 17 | sophie skelton

“Don't be afraid of being scared. To be afraid is a sign of common sense. Only complete idiots are not afraid of anything.”

Помнеше как бяха нахлули в дома на семейството ѝ. Искаха я, имаха нужда от нея. От това, което беше всъщност. В мига, в който бе разбрала дарбата си бе осъзнала, че няма да я оставят да живее като всички останали. Да бъде нормално момиче. Те имаха власт и нужните средства, за да я принудят да работи за тях. Да я превърнат в убиец, който да разчиства грешките им. Умовете им бяха завладени. На всички. Щяха да се превърнат в нейни господари и решенията, които можеше да вземе бяха малко. Трябваше да избира. Да живее или да умре.
Още помнеше последната молба на майка си преди да я изтръгнат от ръцете ѝ. Трябваше да живее. Трябваше да ѝ обещае. И го бе сторила, дори и в този момент да не беше сигурна че ще успее да изпълни обещанието си. Рора бе една на 15 години. Беше дете. Предполагаше какво се бе случило с родителите ѝ, но едва ли някога щеше да разбере истината. Всичко беше част от плана им. Да я получат, да я принудят да работи за тях. Да използват дарбата ѝ. И щяха да успеят. Заради обещанието, което беше дала. Нямаше друг избор. Дали?
Нямаше съдбата на повечето хора, които взимаха праха. Беше от малцината избрани, които трябваше да вършат по-различна работа за Борда. Отделиха ги, обучаваха ги и се подсигуриха, че ще им бъдат верни до самия край. Дарбите им бяха подходящи. Бяха избрали идеалните постове за новите си придобивки. Нямаше да бъдат като другите. И сякаш от самото начало не бяха получили силите си случайно. Но нещата не се случваха така, нали?
Рорен Рийд беше енигма за повечето хора. Не знаеха как се беше озовала тук. И защо се опитваха да я направят асасин. Всеки можеше да види, че не става. Беше твърде добър човек, за да убива. Движеше се между тях като сянка. Наблюдаваше ги, анализираше ги и ги изучаваше. Познаваше ги, разбираше ги и въпреки всичко бе ужасно мила. Страхуваха се от нея и дарбата ѝ. Искаха да крият тайните си и омразата си към Борда. Не искаха да вижда спомените им. Срамуваха ли се от тях? Никога нямаше да живеят в мир. Имаха нов враг, който трябваше да унищожат, но дали бяха достатъчно силни? Да, учеха ги как да използват силите си. Показваха им как да се справят с новия живот, но защо го правеха, ако знаеха, че човечеството можеше да се обърне срещу тях? Имаше нещо повече. Никой не знаеше какво е то. Скоро може би щяха да разберат.
Даваше най-доброто от себе си, за да се научи. Страхуваше се да не я убият, защото не се справя. Страхуваше се от смъртта, колкото и да не искаше да си признае. Чувстваше се самотна сред всички тези лица, които я гледаха с недоверие. Самата тя им подаваше ръка. Искаше да има приятели, но те не я желаеха. Никой не обичаше слабите. Рора бе просто дете, което не разбираше напълно света, в който живее. Все още не успяваше. Част от нея усещаше, а друга желаеше просто свобода. Да знае, че може да има нормален живот. Да има семейство. Това изглеждаше невъзможно. Затова и понасяше ударите, които ѝ нанасяха. Опитваше се да отвръща. Понякога се справяше. Понякога не. Не знаеше дали някой има търпението да ѝ дава още шансове, но усещаше примката около врата си. Затягаше се. Може би грешеше? Паниката я караше да се страхува от всичко и всички. Бордът нямаше да я остави лесно. Дарбата ѝ им трябваше и докато не я използваха за всичките си цели щеше да си остане тук. Завинаги в този затвор където искаха да я превърнат в машина за убиване. Рарен не можеше да го стори, а трябваше. Някой ден щеше да ѝ се наложи.

avatar
lost girl.
assassin in training
assassin in training

Брой мнения : 23
Points : 0
Reputation : 0
Join date : 28.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: i will prove myself brave when they think i am weak.

Писане by jaqueline. on Сря 28 Мар 2018 - 22:52

Прекрасен герой! Добре дошла.

_________________
i'm standing on the ashes
Castles are falling and kingdoms are calling to us.They say we're broken but diamonds are born from the dust.Such beautiful disasters.Yeah that's what we are.To fight to fate is what we're after.The future is ours.
avatar
jaqueline.
Administrator, assassin,board member
Administrator, assassin,board member

Брой мнения : 1521
Points : 506
Reputation : 30
Join date : 22.02.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите