BGtop
our team
Cossara. | administrator
Kael. | administrator
jaqueline. | administrator
profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
Latest topics
» Джан - джун
Today at 1:43 pm by Irina R.

» Какво слушате в момента?
Today at 1:18 pm by lea evans.

» this girl is on fire| irina reed
Yesterday at 11:36 pm by jaqueline.

» Опиши настроението си с gif!
Сря Май 23, 2018 9:04 pm by Jace ✘

»  Hot or Not
Сря Май 23, 2018 8:07 pm by lea evans.

» Опиши предишният с емотиконка
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

»  Kiss, hug or beer?
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

» Съобщения
Вто Май 22, 2018 1:26 pm by jaqueline.

» Кой е следващият?
Пон Май 21, 2018 9:34 pm by lea evans.

top posters
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 14 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Axel Lagheri, christian., Cossara., Irina R., jaqueline., Lanora., lea evans., Филип Бертранд

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет Май 18, 2018 8:46 pm

Cossara Dumont

Go down

Cossara Dumont

Писане by Cossara. on Пет Апр 20, 2018 4:17 pm

Cossara (Kyla) Dumont

Ability: weapon creation
Age: 23
FC: Gal Gadot
Group: Board Member



-Каква ирония? Да те кръстят на принцеса? - русокосото момиче се изсмя в лицето й, дръпвайки кичур от мръсната й на клечки коса. - Принцесите не живеят в мини, знаеш ли? - Сара не беше виновна , че майка й бе от малкото хора, които нямаха никаква способност въпреки приема на Лунен прах и беше изпратена да копае за такъв в мините. Не познаваше баща си, нямаше си и на представа кой бе той, но това не й пречеше да го мрази. Обвиняваше го за това, че ги бе изоставил, изхвърлил в прашните дупки да се оправят сами.
-Остави ме, Клео! - тя се дръпна назад стискайки малките си ръчички в юмруци. Бе ли възможно някой толкова малък да е толкова наранен ? Явно да. Гневът бе станал част от нея още тогава - поглъщаше я, бе единственото нещо, което я крепеше.
-Глупачка! - напереното дете бутна Сара и тя едва не загуби равновесие. - Всички знаем, че скоро ще останеш сама, като майка ти умре! - Необходима бе само една подобна огромна капка, за да прелее чашата и тя преля, направо се изсипа цялата в лицето на Клео. Дюмонт се хвърли напред като разярено зверче, събори я на земята и седна върху нея, подарявайки на малкото зверче няколко юмрука в лицето.
-Сара спри! - майка й се втурна към нея,хвана неконтролируемите й ръчички и я повдигна във въздуха, издърпвайки я от жертвата й. Но детето не се предаваше , хвърляше се като звяр в хватката на изненаданата жена , сякаш искаше да се освободи и да разкъса гърлото на дръзналата хлапачка , която си мислеше, че може да се отнася с нея като с роб.
-Тя ми разби носа. Откачалка! - Клео се разкрещя притискайки кървавото си лице с ръка, докато охранителите не се появиха, за да я отведат в Лазарета.  
-Всички ще си платите! - промърмори едва когато жената я пусна на земята , оправяйки раздърпаните си дрехи и приглаждайки назад косата си, която се бе разхвърчала във всички посоки. Има дни, моменти, които те бележат и променят живота ти завинаги и този ден бе един от тях. Защото Сара нямаше да се спре пред нищо, за да получи справедливост и щеше да открие негодника, който бе виновен за жалкото й съществуване!

* * *
Никога не бе предполагала ,че небето ще изглежда толкова красиво тук, на Земята. Не бе предполагала и, че някога ще се намира в това положение, но знаеше, че го е заслужила, прекарвайки последните няколко години от живота си в опити да го открие.
А сега имаше отговорите на толкова много въпроси. Само не едно не разбираше? Защо го бе оставила жив? Защо положи толкова много усилия да планира убийството му, ако накрая ще го остави да си тръгне? Не, не се беше размекнала, това не беше опция. Но нали хората казваха, че колкото по-късно е отмъщението, толкова по-голяма сладост ще ти донесе?!
-По дяволите! - обви главата си с ръце , пое си дълбоко дъх и се свлече на земята, опирайки гръб на студената стена. Нямаше никого. Дори не можеше да сподели за откритието, което бе направила, с някой. Беше сама, но тя сама си бе виновна , смяташе , че само така може да постигне целите си. Хората само се пречкаха, мислеха си, че знаят всичко, ала нищичко не знаеха. Въздухът никога не й се бе струвал толкова тежък. Сякаш някой бе обвил ръка около гърлото й и този някой бе Аксел Лагери.


_________________

When her petals fall they hit like

bullets


~She is a flower, but she isn't soft.~
avatar
Cossara.
Administrator, moon child
Administrator, moon child

Брой мнения : 571
Points : 451
Reputation : 11
Join date : 22.02.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите