BGtop
our team
Cossara. | administrator
Kael. | administrator
jaqueline. | administrator
profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
Latest topics
» Джан - джун
Today at 1:43 pm by Irina R.

» Какво слушате в момента?
Today at 1:18 pm by lea evans.

» this girl is on fire| irina reed
Yesterday at 11:36 pm by jaqueline.

» Опиши настроението си с gif!
Сря Май 23, 2018 9:04 pm by Jace ✘

»  Hot or Not
Сря Май 23, 2018 8:07 pm by lea evans.

» Опиши предишният с емотиконка
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

»  Kiss, hug or beer?
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

» Съобщения
Вто Май 22, 2018 1:26 pm by jaqueline.

» Кой е следващият?
Пон Май 21, 2018 9:34 pm by lea evans.

top posters
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 4 Гости

Axel Lagheri, christian., Cossara., Irina R., jaqueline., Lanora., lea evans., Филип Бертранд

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет Май 18, 2018 8:46 pm

My existence is an evil fantasy.

Go down

My existence is an evil fantasy.

Писане by topher. on Съб Фев 24, 2018 10:09 pm

Christopher Fox
27 | memory manipulation | drug dealer | bill skarsgård
Първоначално студеният полъх му се стори като мираж. Нямаше я онази задушаваща горещина; нямаше го онова странно чувство, че топлината изморяваше тялото му дотолкова, че дори не можеше да се изправи; нямаше горещата повърхност, върху която тялото му лежеше. Но всичко му се струваше като плод на въображението. Тогава усети студените капки, които обсипваха цялото му тяло, стичайки се по лицето му, по ръцете му, по краката му. Дробовете му се напълниха със студен въздух и най-накрая той отвори очи.
Нямаше я ярката светлина, която мигновено срещаше щом погледнеше. Нямаше я онази силна дезориентация, която изпълваше цялото му съзнание. Нямаше го онова помещение, което миришеше на смърт. Имаше свобода и я усещаше както никога досега.
Разбира се, не повярва на нищо от онова, което виждаше и усещаше. Мислеше си, че спи, че сънува или че бе взел поредната доза Лунен прах. Затова остана в легнало положение още няколко минути, вгледан в небето над него, докато дъждът продължаваше да се сипе върху му. Не може да е истина. Бе единствената мисъл, която преминаваше през съзнанието му отново и отново. Но дъждът продължаваше, студенината го обгръщаше и не се бе чувствал така свободен от твърде дълго време досега. Трябва да е истина. Бе втората мисъл, която премина през главата му.
Направи няколко опита да се изправи. Трудно усещаше крайниците си, изпитваше непреодолима болка. На последния опит несъзнателно изкрещя, докато се изправяше на крака. Всяка част от тялото му го болеше толкова много, че дори не можеше да разбере дали искаше да остане на земята, или да провери какво се случваше. Главата му пулсираше, чак му се гадеше. Имаше чувството, че е на място, което виждаше за първи път. Имаше чувството, че никога досега не бе виждал онова пред себе си. Но определено го предпочиташе пред мястото, на което прекара всичкото това време.
Стъпваше бавно, ходенето му се стори прекалено трудно и бързо му изчезна желанието да разбере истината. Искаше просто да легне някъде, да изпие достатъчно хапчета и да заспи. Но не можеше. Трябваше да продължи. Тъмнината около него му се струваше някак приятна. Уличните лампи съвсем леко успяваха да осветят каквото и да е било пред него, но му помагаха да изминава улиците, по които вървеше. Не знаеше къде е, не знаеше накъде отива, не знаеше какво прави. Не знаеше нищо. Просто искаше да продължи, искаше да намери нещо, някого.
Опита се да изчисти съзнанието си, но единственото нещо, което се появи, бе мисълта за болката. Унищожаваше го. Част по част. Имаше чувството, че се усилваше с всяка изминала секунда. Тогава мисълта за времето го обзе. Колко ли време бе изминало? Колко часът бе сега? Коя дата бе? Кой месец? Коя година? Имаше толкова много въпроси. А нямаше нито един отговор. И усещаше как всеки следващ въпрос се стоварваше върху раменете му и правеше ходенето още по-трудно.
Това продължи още няколко минути, докато накрая силите напълно изчезнаха. Цялото му тяло го предаде и той се строполи на колене. Намираше се на някаква улица. Пуста, празна. Тъмна и напълно тиха. Не можеше да продължи. Нямаше сили да го направи. Искаше. Искаше да намери отговорите на всички онези въпроси, които бяха обзели съзнанието му. Но не можеше. Тялото му не го слушаше, бе подчинено на липсата на сили и цялата болка, която сякаш го скова. Дори не можеше да помръдне.
Тогава звукът зад него му се стори като поредния плод на въображението му. Дори не знаеше дали всичко това бе истина, или просто сън. Не знаеше нищо, но това не му пречеше да се зарадва, когато усети чуждо присъствие. Не онова присъствие, което го караше да желае смъртта си повече от всичко. Не онова присъствие, което носеше със себе си не само усещането на смърт, но и самата миризма. Усещаше присъствие като своето. Знаеше, че зад него стои човек. Напълно обикновен човек.
Но не можеше да се обърне. Направи опит, но така болката само се засили и без да осъзнае строполи цялото си тяло върху земята. Тогава клепачите му натежаха. Тогава не успя да намери сили дори да задържи очите си отворени. Затвориха се съвсем бавно, тъкмо преди да види приближилата се към него фигура. Отново бе напълно безпомощен. Отново не можеше да се спаси, отново не можеше да направи нищо друго.
Оставаше му да почака. Да намери сили и да се събуди. Да отвори очи и да види дали всичко това бе истина, или бе поредния трик на собственото му съзнание.

● Бил е държан в Лабораторията в продължение на година и половина, след което е успял да се спаси, заедно с още едно момиче, умряло по време на бягството.
● Халюцинациите са единственият страничен ефект, проявил се при Тофър, затова все още продължава да приема Лунния прах.
● Вече повече от половин година е дилър.

BY MITZI


може ли да ми промените името на topher. ? благодаря предварително <3

_________________
my existence is an evil fantasy
And my days slowly climb the walls in the flicker of dying embers: my life ebbs away with no trace. It is as if I have never lived at all.
avatar
topher.
drug dealer
drug dealer

Брой мнения : 19
Points : 21
Reputation : 0
Join date : 24.02.2018

Върнете се в началото Go down

Re: My existence is an evil fantasy.

Писане by Cossara. on Съб Фев 24, 2018 10:12 pm

Love it

_________________

When her petals fall they hit like

bullets


~She is a flower, but she isn't soft.~
avatar
Cossara.
Administrator, moon child
Administrator, moon child

Брой мнения : 571
Points : 451
Reputation : 11
Join date : 22.02.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите