BGtop
our team
Cossara. | administrator
Kael. | administrator
jaqueline. | administrator
profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
top posters
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

Irina R., Ivar, saturnien-

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 32, на Пон Юни 04, 2018 7:10 pm

inferno,darling.

Go down

inferno,darling.

Писане by Scarlett de Lacroix. on Нед Юни 03, 2018 5:43 pm

SCARLETT DE LACROIX
Demon
fc: Adriana Lima|
25 yo

Гордост.
Без предразсъдъци; без чувство за вина. Просто така и без причина. Защото за нея причини не са нужни, не е нужен и някой друг. Тя е самодостатъчна за себе си до степен, която не позволява интересът и опознаването на отсрещния. Гордостта е вътрешно насочена емоция, която има две общи значения, но тук говори за онази, която остава грешни следи след себе си. Горделивостта се отнася до душевното състояние вследствие на чувство след постигнат висок личен статус или значимо постижение. Високомерие, което заразява събеседника, потъпквайки го, а после с красивата усмивка на Скарлет дю Лакроа, го кара да забрави.


Виждаш как всеки ден умират хора и си казваш, че животът е кратък и трябва да го оползотвориш, да не се ядосваш за дреболии и в същото време да се радваш на малките неща. Но и това е едно от нейните хиляди знания - напълно безполезно! Защото само за секунди напрегнатото ежедневие я оплита в мрежите си и става човек, какъвто никога не си е и представяла, че ще бъде. Става една грозна и жалка картинка, гонеща чуждите цели, оставила своите собствени на заден план. От една страна е принудена да го прави, но това толкова изсмуква силите й, че не й остава енергия за нищо друго. Даже и за мечти. Не че има полза от тях, но поне за миг успокояваш изтерзаната си психика, на границата с лудостта. И пак страхът, че правейки това всеки ден, не усещаш как времето лети и идва момент, в който е късно за всичко. Тя предчувства този момент и още от сега усеща съжалението и болката, които ще я налегнат, и въпреки това не прави нищо за предотвратяването му. Просто чака, чака да стане по-зле, деградирайки като личност, отказвайки се от малкото й останала човечност, забравяйки коя е била и каква би искала да бъде. А сега коя е? Една самотна сянка, изчакваща неизбежното, каквото тя самата го направи... В един момент нещата в живота ти просто се случват и дори сам не разбираш как. Връхлитат те бури и тестват колко силна стена си, колко ще издържиш. Същото се случи и на нея - доброто момиче, готово винаги да помогне. Всички я знаеха като такава и действително беше. Сякаш всичките добродетели се бяха събрали в тази иначе толкова крехка душа. Крехка, но достатъчно адаптивна и устойчива - времето доказа. И бурята, и тя го потвърди след като се умори да се бори с нея. Точно този тип хора обикновено имат лошия късмет да се влюбят. Уж най-красивото чувство, а приключва по един и същ грозен начин. И всичко се повтаря, само мъжете се сменят. Тя осъзнаваше това, но не можеше да избяга от любовта. Тя просто бе създадена за един по-хубав свят, приказен. Така беше в представите й - приказно, а реалността- противна. И това видение, създадено за любов отиде на съдбоносна среща. И колкото и да се надвесваха над нея черни облаци, предвещаващи бурята, тя вървеше със затворени мечтателски очи. Самият Дявол реши, че я иска само за себе си. А той беше такъв, че получаваше това, което иска... и същият той успя да я открадне, да открадне сърцето й. Отдаде се изцяло на този Дявол, носещ ангелска маска. Остави се да я завладее напълно и да навлезе в душата й, където никога не беше допускала никого. А той определено беше най-лошият - чак останал без лице...  безличен, че в очите му може да видиш само бездна, а в погледа - студ. А тя, сляпата, сама падна в тази бездна. С ангелските си криле тя често летеше. И то така високо, вперила поглед в облаците, че не видя пропастта. И падна. Уплашена, наранена - бурята вече я връхлетя. Стоеше ангелът там долу и се страхуваше. Беше счупила крилете си - нямаше ги вече. И ореолът заедно със сърцето и бяха на парчета. Виждаше ги до нея и не се осмеляваше да вдигне глава. Най-неочаквано тя се изправи и се огледа. Целият свят си беше същият, само тя беше различна. нямаше и помен от добродетелите - заминаха си с крилете. Момичето с погледа, вече така наподобяващ неговия, изтупа прахът от дрехите си, стъпка останалите късчета от сърцето и от ореола си и пое по пътя към Ада.

_________________
can you save my basterd soul?
 
Can you save me from what is in my mind?
avatar
Scarlett de Lacroix.
demon
demon

Брой мнения : 114
Points : 45
Reputation : 6
Join date : 02.06.2018

Върнете се в началото Go down

Re: inferno,darling.

Писане by Cossara. on Пон Юни 04, 2018 5:51 pm

My psycho wife

_________________

When her petals fall they hit like

bullets


~she fights her own battles~
avatar
Cossara.
Administrator, human, board member
Administrator, human, board member

Брой мнения : 743
Points : 548
Reputation : 14
Join date : 22.02.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите