BGtop
our team
Cossara. | administrator
Kael. | administrator
jaqueline. | administrator
profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
Latest topics
» Джан - джун
Today at 1:43 pm by Irina R.

» Какво слушате в момента?
Today at 1:18 pm by lea evans.

» this girl is on fire| irina reed
Yesterday at 11:36 pm by jaqueline.

» Опиши настроението си с gif!
Сря Май 23, 2018 9:04 pm by Jace ✘

»  Hot or Not
Сря Май 23, 2018 8:07 pm by lea evans.

» Опиши предишният с емотиконка
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

»  Kiss, hug or beer?
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

» Съобщения
Вто Май 22, 2018 1:26 pm by jaqueline.

» Кой е следващият?
Пон Май 21, 2018 9:34 pm by lea evans.

top posters
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 14 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Axel Lagheri, christian., Cossara., Irina R., jaqueline., Lanora., lea evans., Филип Бертранд

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет Май 18, 2018 8:46 pm

Just Psy(cho).

Go down

Just Psy(cho).

Писане by Psy on Вто Фев 27, 2018 10:05 pm

Nolan McCenzy / Scientist (also Entirely Bonkers) / Fc: Herman Tomeraas / Age: 25 / Ability: Mind Control





When is a monster not a monster?


Пръстите му се увиха около спусъка, студенината на метала разпростря тръпки на удоволствие по тялото му. Харесваше му факта, че нещо толкова мъничко може да нанесе такава щета. Не съди книгата по корицата - повтаряше майка му, но самата тя изглежда не бе преценила сина си достатъчно добре. Изненадите са навсякъде, но не винаги са приятни. Оръжието натежа в ръката му, устните му се повдигнаха съвсем леко в усмивка. Държеше я под напрежение. Все още не искаше да упражни натиск върху палчето, харесваше му да я гледа как нервничи, на път да се побърка.
Щрак.
Сърцето й прескочи няколко удара, но все още си бе на мястото, а това означаваше само едно - оръжието се озова в нейните ръце , играта продължаваше.

Лабораторията бе изпълнена с тъмнина. Единственото осветено място бе бюрото на Нолан, който прекарваше поредната безсънна нощ опитвайки се да докосне недостижимото. Сенките под очите му бяха придобили нова форма, пръстите му едва държаха спринцовката, която бе на път да пробие изпъкналата синкава вена, която се спускаше по бледата му ръка. Върхът на иглата се плъзна и течността се изля в системата му. Можеше да усети как си пробива път през кръвта му, молеше се този път да проработи, не можеше да я гледа повече. Лицето й бе навсякъде около него. Живееше с нея сякаш бе все още жива, зеленикавите й очи бе първото нещо, което виждаше сутрин щом отвори своите. Дългите й крака висяха от барплота , русата й коса блестеше на светлината от сутрешното слънце, което си играеше, правейки сенки по кожата й. Дори гласът й бе като истински, всяка дума се повтаряше като ехо в съзнанието му. Вече бе сигурен, че е луд. Само един луд можеше да живее с мъртвец. Бе приел , че е част от пристрастените , правеше какво ли не , за да спре цялата тази нелепост. Всяка вечер се събуждаше в чуждо легло, но независимо къде отваряше очи - пред тях бе тя отново и отново.
Нолан затвори очи, надявайки се за пореден път, че щом ги отвори отново тя няма да е там. Вината го разяждаше отвътре от толкова време, че вече не бе останало с какво да се храни. Беше празен, не , не онази празнина, която усещаш като чувство, буквално празен, сякаш изобщо не съществуваше на този свят, може би някъде другаде , където не бе побъркан.
Беше го страх да повдигне клепачите си, за това остана няколко минути така, наслаждавайки се на тъмнината и тишината. Отдавна намираше комфорт в тъмнината . Противно на всички други вярвания , за Нолан тъмнината не криеше нещо, тя бе просто едно безкрайно черно петно, в което оставаше сам, напълно сам и това му носеше удоволствие.
Клепачите му се повдигнаха леко, сърцебиенето му се очести, но когато ги отвори напълно вълна на отчаяние обля цялото му тяло, отчаяние, което се превърна в непреодолима ярост. Ръката му се плъзна с всичка сила по бюрото събаряйки всичко по пътя си. Епруветките се разхвърчаха и разбиха в пода, лаптопа му ги последва, както и малката лампа, която до сега осветяваше помещението.
И въпреки тъмнината, която настана наоколо той знаеше - тя бе там, виждаше сянката й до прозореца, гледаше го съвсем спокойно, подпряна на дървената рамка, усмихваше се , сякаш бе доволна , че той отново се провали, знаейки, че това далеч няма да е последния му провал.

When it is loved .

_________________

I saw the devil this morning, looking in the mirror
I'll be good for all of the time that I never could

avatar
Psy
scientist
scientist

Брой мнения : 238
Points : 300
Reputation : 4
Join date : 27.02.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Just Psy(cho).

Писане by Cossara. on Вто Фев 27, 2018 10:18 pm

Добре дошъл!

_________________

When her petals fall they hit like

bullets


~She is a flower, but she isn't soft.~
avatar
Cossara.
Administrator, moon child
Administrator, moon child

Брой мнения : 571
Points : 451
Reputation : 11
Join date : 22.02.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите