BGtop
our team
Cossara. | administrator
Kael. | administrator
jaqueline. | administrator
profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
Latest topics
» Джан - джун
Today at 13:19 by Филип Бертранд

» Какво слушате в момента?
Today at 13:18 by lea evans.

» this girl is on fire| irina reed
Yesterday at 23:36 by jaqueline.

» Опиши настроението си с gif!
Сря 23 Май 2018 - 21:04 by Jace ✘

»  Hot or Not
Сря 23 Май 2018 - 20:07 by lea evans.

» Опиши предишният с емотиконка
Сря 23 Май 2018 - 19:54 by jane.

»  Kiss, hug or beer?
Сря 23 Май 2018 - 19:54 by jane.

» Съобщения
Вто 22 Май 2018 - 13:26 by jaqueline.

» Кой е следващият?
Пон 21 Май 2018 - 21:34 by lea evans.

top posters
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 14 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Axel Lagheri, christian., Cossara., Jace ✘, jaqueline., Lanora., lea evans., Филип Бертранд

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет 18 Май 2018 - 20:46

A nice sharp knife honed to a fine edge

Go down

A nice sharp knife honed to a fine edge

Писане by Ulrich Madssen on Пет 2 Мар 2018 - 18:26



Ulrich Madssen II 28 II Entirely Bonkers II Pain Empowerment  FC: Ari Millen


Усещаше метален кървав вкус, неизвестно как появил се между устните му. Имаше някакви откъслечни проблясъци, разиграващи се пред замъгления му поглед - сцени на побой, сам срещу много, сам срещу себе си. Така и не успя да разбере от "спомените" си дали кръвта беше негова или чужда; в последно време не можеше да вярва дори на собствената си памет.

Лежеше проснат на студен под. По тялото му преминаваха ледени тръпки, а мускулите му конвулсираха в болезнени спазми. Пространството и времето бързо (или бавно) се бяха превърнали в несъществуващи понятия. Имаше само болка, студенина и изгаряща под кожата му отрова. Имаше единствено сега, проточващо се в безкрайността.

В далечината се чуха стъпки. Тежки, смазващи крачки, които бавно, но сигурно се приближаваха. Отне му неизвестно колко време да разпознае елементарния звук като стъпки - толкова бяха объркани възприятията му, че първоначално реши, че чува биенето на собственото си сърце.
Шумът ненадейно спря и се отвори врата. Металният стържещ звук прониза съзнанието му и той стисна очи. Щом ги отвори, видя черни войнишки обувки. С усилие повдигна главата си и се оказа очи в очи с русокос мъж с каменно изражение. Мъжът пристъпи назад, оставяйки вратата широко отворена.
- Излизай, докато не съм си променил мнението.
Гласът му - толкова фрапиращо да се чуе човешки глас в тази дупка - накара нещо да потрепне в Улрих. Свобода. Мъжът му предлагаше свобода - незнайно защо, но го правеше. И затворникът беше готов на всичко, за да я получи - а някъде навън, каквото и да означаваше това в онзи момент, щеше да намери своите вода, хляб и светлина - лунния прах.
Завлачи тялото си, почти дращейки по пода, а върху езика си можеше да вкуси приближаващата със сантиметър по сантиметър свобода. Точно преди да протегне ръката си навън, над него се разля смразяващ смях.
- Хвана се - още преди да чуе последната дума от гърлото на Улрих се откъсна разярен вик.
Ръката му докосваше здраво заключената врата.

Поредната халюцинация. Поредната илюзия, продукт на съзнанието му. Но не и последната.
- Жалка картинка.
Улрих се обърна, но този път не с надежда, а с пулсиращ във вените му гняв. На изкривеното парцаливо "легло" в края на стаята удобно се беше наместил друг мъж. Но този път не непознат с каменно изражение - мъжът беше с подигравателна усмивка - същата, която Улрих беше виждал някога в огледалото. Позна собствения си черен костюм и перленобяла риза. Мъжът беше самият той - в живота преди халюцинациите, преди загубата на памет и ориентир. Преди да се изгуби живота, а по-късно и свободата си. Преди, когато за дом приемаше нещо различно от килията, в която се намираше. Преди лунния прах.
В един друг живот.
- Разкарай се - успя да промълви с пресипнал глас, но изпепеляваща ярост. Халюцинацията му, Улрих от миналото, въобще не се впечатли. Приближи се до проснатото му тяло и двамата срещнаха погледите си. За момент на лицето на въображаемия мъж се появи кръв, която отстъпи място на огромнен белег. Очите му ставаха все по-замъглени и разфокусирани, около тях се появиха дълбоки кръгове, а по-късно и червени кръстове.
За части от секундата Улрих видя в образи как се е променил от първия ден, в който реши да вземе лунния прах.

Премигна и халюцинацията му отново седеше удобно на леглото. Нямаше и следа от кръвта, скъсаните дрехи, белега. Всичко беше както преди. Но този път нямаше подигравателна усмивка - тя се беше изродила в нещо много по-жлъчно и първично.
- Никой няма да те спаси. Никой не осбовождава животните, отиващи на заколение. Затова трябва сам да се измъкнеш. Разбираш ли?

Улрих разбираше. И то без да е необходимо съзнанието му да му го казва директно.
Щеше не просто да се измъкне. Щеше да накара всеки виновник за страданията му да усети вкуса на собствената си кръв. А кой знае - може би нямаше да спре само до виновниците.







_________________

i feel like ten men
avatar
Ulrich Madssen

Брой мнения : 3
Points : 1
Reputation : 1
Join date : 28.02.2018

Върнете се в началото Go down

Re: A nice sharp knife honed to a fine edge

Писане by Cossara. on Пет 2 Мар 2018 - 18:35

Добре дошъл! Интересен герой и име! Дано ти хареса при нас!

_________________

When her petals fall they hit like

bullets


~She is a flower, but she isn't soft.~
avatar
Cossara.
Administrator, moon child
Administrator, moon child

Брой мнения : 570
Points : 451
Reputation : 11
Join date : 22.02.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите