BGtop
our team
Cossara. | administrator
Kael. | administrator
jaqueline. | administrator
profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
Latest topics
» Джан - джун
Today at 1:43 pm by Irina R.

» Какво слушате в момента?
Today at 1:18 pm by lea evans.

» this girl is on fire| irina reed
Yesterday at 11:36 pm by jaqueline.

» Опиши настроението си с gif!
Сря Май 23, 2018 9:04 pm by Jace ✘

»  Hot or Not
Сря Май 23, 2018 8:07 pm by lea evans.

» Опиши предишният с емотиконка
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

»  Kiss, hug or beer?
Сря Май 23, 2018 7:54 pm by jane.

» Съобщения
Вто Май 22, 2018 1:26 pm by jaqueline.

» Кой е следващият?
Пон Май 21, 2018 9:34 pm by lea evans.

top posters
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 4 Гости

Axel Lagheri, christian., Cossara., Irina R., jaqueline., Lanora., lea evans., Филип Бертранд

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет Май 18, 2018 8:46 pm

Ivar

Go down

Ivar

Писане by Ivar on Пет Мар 02, 2018 11:14 pm

Айвар | 27 | Дилър | FC: G Eazy | Gift: Blood Manipulation

Минаваше пет сутринта и съвсем скоро щеше да се съмне.Почти усещах слънчевите лъчи, които нетърпеливо напираха иззад хоризонта, но все още не беше настъпил подходящият момент, че да се покажат.Крачех бавно, направо може да се каже, че си влачех краката по асфалта, но предвид състоянието ми кой нормален би ме винил?!След толкова много погълнат алкохол си беше цяло чудо, че въобще мога да се задържа прав, а аз дори вървях в почти права линия.И тази вечер съвсем се бях унесъл в клуба, както и миналата вечер...както и всяка друга вечер през последните месеци.Това беше единственото, което правех - напивах се в собствения си клуб, след което се прибирах да проспя деня.Понякога дори не се й връщах у дома, тъй като нямаше абсолютно никакво значение къде ще се разложа.
Почти бях стигнал, но пикочният ми мехур не възнамеряваше да чака нито минута повече.Контролът му върху мен беше по-силен от волята ми и понеже не исках да си намокря дънките, просто се завъртях, за да си свърша нуждата.
-Простак! – от къщата, в градинката на която бях решил да се изпикая се чу крясък. –Сега ще те науча аз тебе! – гласът, който впрочем бе женски набираше ярост.
След секунди вратата на къщата се отвори и от там излезе жена  над средната възраст, овита в домашен халат.Бързичко си закопчах панталона, сякаш нищо не е станало.Следващото нещо, което помня е как прелетях към отсрещния тротоар, претъркулих се няколко пъти и накрая се спрях в една улична лампа.
-Следващия път ще внимаваш къде уринираш, господинчо! – гласът й кънтеше из цялата улица, а пръстът, който ми размаха ми идеше да и го завра някъде.
-Може би, ако си приведете жалкото дворче в порядък, хората няма да го бъркат с улична тоалетна! – говорех тихо, но достатъчно силно, че да ме чуе. –Впрочем, добре сте овладяла телекинезата, госпожо. – натъртих на официалното обръщение, с каквото се обърна и тя преди малко. –Ще е жалkо да я загубите, ако ви спра прахчето, не мислите ли?
Изтупах се, обърнах се и си продължих.Прекалено много ме болеше главата, за да се занимавам с тази.

***
Все още се изумявах колко много хора са мои клиенти, без дори да подозирам.Реално – нямаше как да знам, защото не се занимавах с дребни рибки, като тази тук.Моята роля беше на по-високо ниво...Да снабдявам града.Това ставаше по следния начин – аз вземам  лунния прах от учените, с които имаме много взаимоизгода, след което го пласирам на моите хора в града, а от там нататък какво точно се случва вече не ме интересува.Важното беше, че накрая парите идваха при мен.Едно от най-характерните неща за мен е любовта ми към парите.Властта беше другото, а който има пари, има и власт.Бях свикнал да получавам всичко, макар че не винаги е било така.Родителите ми бяха починали много отдавна, тъй като са били опитни мишки в лабораториите на Луната.Лошото беше, че не е било доброволно, което пък обяснява омразата ми към членовете на борда.От малък съм се научил да се справям сам с всичко, но все пак съм благодарен на Маргарет – жената, която ме отгледа, след като заловиха родителите ми.Според това, което ми беше разказвала, бордът бе решил да ги отстрани умишлено, тъй като баща ми бил научил някаква строго секретна информация.
През годините, в които бях с Маргарет бях научил много неща от нея.Тя самата някога е работила за борда, като наемен убиец, но възгледите им започнали да се разминават и тя се е покрила, за да избегне съдбата, която сполетя родителите ми.От къде познава родителите ми?Много просто...те също са били наемни убийци.Когато майка ми усетила накъде вървят нещата е потърсила старата си приятелка Марго и я е помолила да ме скрие с нея.Така, отгледан от хладнокръвен убиец, буквално бях попил всичките й качества –безпричастие, хладнокръвие, непоколебимост...Това е само малка част от палитрата на характера ми, койо с една дума може се опише като безчувствен. Освен качествата й, бях придобил и някои от уменията й...Дори дълго време мислех да започна работа за борда, като убиец...Само и само да се добера до тях, но в крайна сметка Маргарет успя да ме разубеди и...Ето ме сега.Най-големият дилър на Сан Франциско.


***

Когато се прибрах, забелязах, че вратата на къщата ми е открехната.В този момент сякаш светкавично изтрезнях, но това не беше само усещане.Използвайки силата си, изчистих кръвтта си от останалия в нея алкохол, което веднага отрезви погледа ми.Тихо се проврях през вратата, оглеждайки стълбището.Чу се силен трясък, след което задрънчаха стъкла по плочките.
-Маргарет! – изшепнах и се затичах по стълбите.
Ориентирайки се по шума, бързо намерих източника.Връхлетях в стаята, която изглеждаше така, сякаш беше преминало торнадо през нея.В средата стоеше някакъв мъж, който при вида ми се стъписа.Засили се към мен, но краката му рязко се подкосиха и той се стовари върху натрошените стъкла, крещейки сякаш му съдират кожата.
-Не е приятно да ти ври кръвтта, а?  - приближих се към него и го хванах за косата. –Къде я отведохте? – изръмжах в лицето му, готов да го разкъсам.
Отговор не получих...Той се усмихна, след което взе едно от стъклата и го заби в гърлото си...
avatar
Ivar
drug dealer
drug dealer

Брой мнения : 365
Points : 201
Reputation : 2
Join date : 02.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Ivar

Писане by jaqueline. on Пет Мар 02, 2018 11:36 pm

Добре дошъл! :3

_________________
i'm standing on the ashes
Castles are falling and kingdoms are calling to us.They say we're broken but diamonds are born from the dust.Such beautiful disasters.Yeah that's what we are.To fight to fate is what we're after.The future is ours.
avatar
jaqueline.
Administrator, assassin,board member
Administrator, assassin,board member

Брой мнения : 1521
Points : 506
Reputation : 30
Join date : 22.02.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите