BGtop
our team
Cossara. | administrator
Kael. | administrator
jaqueline. | administrator
profile
Вход

Забравих си паролата!

recent topics
Latest topics
»  Kiss, hug or beer?
Today at 1:48 pm by Irina R.

» Опиши предишният с емотиконка
Today at 1:48 pm by Irina R.

»  Hot or Not
Today at 1:47 pm by Irina R.

» Опиши настроението си с gif!
Today at 1:46 pm by Irina R.

» Джан - джун
Today at 1:43 pm by Irina R.

» Какво слушате в момента?
Today at 1:18 pm by lea evans.

» this girl is on fire| irina reed
Yesterday at 11:36 pm by jaqueline.

» Съобщения
Вто Май 22, 2018 1:26 pm by jaqueline.

» Кой е следващият?
Пон Май 21, 2018 9:34 pm by lea evans.

top posters
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 14 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Axel Lagheri, christian., Cossara., Irina R., jaqueline., Lanora., lea evans., Филип Бертранд

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет Май 18, 2018 8:46 pm

Lost on you.

Go down

Lost on you.

Писане by Ewan Blackwell; on Пон Мар 05, 2018 10:35 pm

Ewan Blackwell

27 | Scientist | James Norton


Не можеше да заспи. Животът му се бе променил. Беше нужно само едно премигване, за да изгуби всичко. Вече нищо не му бе познато. Трябваше да започне наново, а не беше сигурен, че вече можеше да стори нещо подобно. И всичко това му тежеше.
След това се появи идеята и отговорностите. Твърде много животи зависеха от него. Как се предполагаше, че трябва да отпуска глава и притваря очи спокойно? Не можеше. Отдавна беше загубил способността да бъде спокоен. В душата му върлуваше буря. Силна и без никакъв изглед да затихне. Имаше мигове, в който вярваше, че ще се справи. Със страха, с чувството за вина и омразата. След това разбираше, че това нямаше как да се случи. Трябваше да се бори срещу тях, но имаше ли сили да го стори?
Всяка вечер го измъчваха едни и същи мисли. Имаше ли някакви отговори за въпросите, които задаваше в главата си? Нямаше. Беше загубен и разбит. Хората вярваха в него, а той не вярваше в себе си. Колко дълго щеше да продължи всичко това? Още няколко седмици? След колко време плановете му щяха да бъдат разбити? Какво щеше да прави баща му? Някога щеше да разбере, че са разорени и това щеше да го довърши.
Беше притворил очи. Лежеше в леглото си в пореден опит да заспи. Главата го бе заболяла от поредната атака на собствения му ум. Знаеше, че трябва да си почива. Чувстваше умората и въпреки всичко продължаваше да работи. Даваше всичко от себе си и дори повече. Сякаш това можеше да промени нещо. Опитваше. Повтаряше думите на служителите си всеки ден, за да вярва в бъдещия им успех. Във всеки възможен момент, за да се успокоява. В противен случай нямаше да успее. Самият той трябваше да си повярва, за да се случи и наистина.
Не издържа. Изправи се на краката си и облече първите дрехи, върху които очите му се спряха. Роднините му не знаеха нищо за вътрешните му терзания. Криеше от тях и щеше да продължава да го прави. Промъкна се, подобно на крадец, из коридорите на дома си. Стигна до долния етаж на къщата и тихо взе ключовете от близката масичка. Беше напълно сам, но се страхуваше. От какво или кого? Излезе набързо и закрачи към близкия парк.
Не вярваше, че ще срещне някой. Кой изобщо излизаше по това време? Повечето се страхуваха от мрака. Не искаха да ги виждат. Само тези с хиляди тайни се чувстваха в безопасност по това време. Така никой нямаше да ги хване и осъди с поглед. Нощта ги правеше силни.
Навлезе в парка и се огледа. Някакво движение го накара да се обърне и види нечии образ. Коя беше тя? Закрачи напред. Любопитството надделя и той се огледа. Искаше да види човека, който се криеше тук. Подобно на него. Може би щеше да бъде твърде нахално, но нима не бе той този, който печелеше хората с думите си за справяне с кризата?
Няколко мига по-късно я видя. Момичето, което беше минало незабелязано покрай него. Не я познаваше. Никога не я бе виждал. До тази вечер. Къде се беше крила досега? Дали не бе нова в града?
Направи крачка към нея, но едва тогава забеляза изражението на лицето й. Изглеждаше изплашена. От кого? От него? Огледа се за всеки случай, но бяха само двамата. Нямаше никой друг. Това даде отговор на въпросите му.
Вдигна ръце, за да й покаже, че няма нищо в себе си, с което да застраши живота й. Той бе напълно безопасен млад мъж.
-Аз съм Юън. Не се страхувай от мен – каза тихо. Колкото да го чуе. Приближи се с още една крачка към нея и се усмихна широко. Нямаше да я нарани. - Как се казваш?
-Ема. - прошепна едва в отговор девойката.


avatar
Ewan Blackwell;
scientist
scientist

Брой мнения : 11
Points : 1
Reputation : 1
Join date : 03.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Lost on you.

Писане by jaqueline. on Пон Мар 05, 2018 10:43 pm

Прекрасен герой!
Добре дошъл. :3

Желаеш ли да ти сменя името?

_________________
i'm standing on the ashes
Castles are falling and kingdoms are calling to us.They say we're broken but diamonds are born from the dust.Such beautiful disasters.Yeah that's what we are.To fight to fate is what we're after.The future is ours.
avatar
jaqueline.
Administrator, assassin,board member
Administrator, assassin,board member

Брой мнения : 1521
Points : 506
Reputation : 30
Join date : 22.02.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите